Български институт за правни инициативи: България е в криза - институционална, парламентарна, ценностна. Вината е на ВСС и Прокурорската колегия чрез избора на Гешев
Булфото
/КРОСС/ Материалът е препубликуван от уеб страницата на Български институт за правни начинания /БИПИ/. Оригиналното заглавие е " За смисъла и безсмислието на прокурорската гилдия във Висш съдебен съвет - разсъждения върху една неслучваща се процедура ".
Едно от първите неща, които направи основният прокурор, откакто стартира мандата си, бе да дефинира своите заместници. Сред посочените и по-късно назначени беше Пламена Цветанова. До деня на назначението й - 29.01.2020 година, Пламена Цветанова е член на Висш съдебен съвет от Прокурорската гилдия /а преди този момент следовател от Столична следствена служба/ и по-конкретно от парламентарната квота. През 2017 година, когато се организира избора за нов състав на Висшия правосъден съвет, тя е препоръчана от парламентарната група на Движение за права и свободи.
Така, от януари 2020 година Прокурорската гилдия /ПК/ е с човек по-малко. По-късно през годината /юни/, още един член на ПК, а точно нейният представител - Даниела Машева, също излиза от колегията, и то по същата причина - да стане заместител на основния прокурор. Така от края на юни, Прокурорската гилдия в действителност е без двама членове и оперира в състав от 9 души с основния прокурор в това число.
Не можеше ли основният прокурор да дефинира свои заместници от прокурорските среди и не е ли това самобитна признателност за избора му? Въпроси, които надали ще получат обществен отговор, само че са значими, тъй като нямат различен отговор. Сегашният състав на Висш съдебен съвет е в средата на своя мандат и още е релативно рано за търсене на професионална реализация.
За разлика от Цветанова, Машева е определена от професионалната квота и към сегашния миг е в ход процедура за избор на нов член на прокурорската гилдия.
Очаквано претендентът е единствено един - Евгени Иванов, прокурор от Военно-апелативна прокуратура и дълготраен ръководител на Асоциацията на прокурорите в България - професионалната организация на прокурорите, която от години безрезервно поддържа всички дейности и политики заложени от основния прокурор, без значение от неговото име.
Иванов е номиниран от седем свои сътрудници и се чака през идващия месец, надлежно на 19 и на 26 септември /поканата към този момент е оповестена на интернет страницата на ВСС/ да се организира Общо заседание на прокурорите в България за осъществяване на избора. Най-вероятно изненади няма да има и самото Общо заседание ще е по-скоро фиктивен акт за съблюдаване на законовите условия, а не конгрес, от който да се чакат действителни полемики или рецензии.
По-интересен е въпросът по отношение на избирането на член на Прокурорската гилдия от парламентарната квота.
Вече повече от половин година от Народното събрание няма никаква информация, нито намек за започване на процедура
за провеждането на този избор. Няма и никаква индикация това да тормози прокурорската гилдия във Висш съдебен съвет и самия парламент.
В Закона за правосъдната власт /ЗСВ/ няма категорично написана процедура за тази обстановка, само че може да се одобри, че работи правилото на симетрия и освен това състояние се ползват разпоредбите за постоянен избор на член на Висш съдебен съвет от парламентарната квота.
Според тях оферти за претенденти могат да се вършат от народните представители не по-късно от 2 месеца преди провеждането на избора пред съответната профилирана комисия в Народното събрание, в тази ситуация, това е Комисията по правни въпроси.
От 29 януари до в този момент Народното събрание е имал задоволително време да излъчи кандидатури и да организира избора, с цел да запълни личната си квота във Висшия правосъден съвет. Въпросът, който е обикновено да се зададе следователно е, за какво това не е направено.
От БИПИ следим процедурите в Народното събрание за основните позиции в страната от съвсем 10 години и наклонността не е позитивна. Обикновено лицата, които Народното събрание избира на тези длъжности, са резултат не на прецизна селекция въз основа на качества, професионализъм и честност, а по-скоро на подмолни сделки.
Процесът на асортимент е напълно в сенчестата страна на политическия живот на парламента и то до степен, която подлага на подозрение съществуването му. В случая обаче, не става въпрос за избор на управление на НЗОК, Българска народна банка или Комисия за защита на конкуренцията, а кадруване на Народното събрание във висшия административен и кадрови орган на самостоятелната правосъдна власт - Висшия правосъден съвет. Непопълването на състава на Прокурорската гилдия повече от половин година
слага под въпрос легитимността на нейната работа
и доверието в активността на този орган въобще. Въпросът за какво парламентарната квота стои непопълнена е още по-интересен и на фона на това, че въпреки и в съпротива, Движение за права и свободи не са във враждебни връзки с ръководещото болшинство и елементарно биха могли да реализират компромис към съответна кандидатура/и.
Възможно е несъмнено, Движение за права и свободи изцяло умишлено да не предлагат никой, тъй като теоретично това ще усили въздействието им в правосъдната система - излиза човек на Движение за права и свободи, влиза човек на Движение за права и свободи.
Има и различен вид - това да се прави преднамерено, с цел да се покаже, че прокурорската гилдия работи добре и в състав, при който болшинството е от магистратите определени от своите сътрудници.
Подобно умозаключение обаче, също не е издържано логичен, тъй като незабавно може да му бъде противоположен аргумента за " историческия компромис ", вследствие на който съотношенията и в двете колегии на Висш съдебен съвет станаха други. Освен това, в Прокурорската гилдия рядко се организират каквито и да било диспути, заради което и самото битие на някакво съответствие сред парламентарна и професионална квоти там няма изключително значение.
Остава още един вид - депутатите да нямат кандидат/и, които да предлагат, тъй като никой не желае, или тези, с които към този момент е говорено, са отказали. Подобен вид би посочил, че в гилдията има останали нравственос и морал, и някакви съпротивителни сили, които не могат да бъдат изкушени от висока заплата и други облаги. От началото на своя мандат, стартирал октомври 2017 година,
този Висш съдебен съвет съумя да надмине предходния състав по непоследователност и налагане на двойни стандарти.
Върхът на тази антимагистратска активност беше доближат с избора на нов основен прокурор, който въпреки и процедурно безпроблемен, от морална и професионална позиция сподели съществени дефицити и липса на качества у болшинството от членовете на Висш съдебен съвет.
България сега е в рецесия - институционална, парламентарна, ценностна. За тази рецесия способстваха Висш съдебен съвет и самата Прокурорска гилдия посредством избора на основен прокурор, чиито дейности изведоха хората на улицата. Парламентът може да стартира излизането от тази рецесия посредством провеждането на транспарантна процедура за попълване състава на прокурорската гилдия във Висш съдебен съвет. Независимо дали ще е този или идващият парламент
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на [email protected] и вижте още в - https://petel.bg/advertising-rates.html.
Прочети тук - Защо e добре да рекламирате бизнеса си с ПР изявления в уеб страницата Petel.bg
/КРОСС/ Материалът е препубликуван от уеб страницата на Български институт за правни начинания /БИПИ/. Оригиналното заглавие е " За смисъла и безсмислието на прокурорската гилдия във Висш съдебен съвет - разсъждения върху една неслучваща се процедура ".
Едно от първите неща, които направи основният прокурор, откакто стартира мандата си, бе да дефинира своите заместници. Сред посочените и по-късно назначени беше Пламена Цветанова. До деня на назначението й - 29.01.2020 година, Пламена Цветанова е член на Висш съдебен съвет от Прокурорската гилдия /а преди този момент следовател от Столична следствена служба/ и по-конкретно от парламентарната квота. През 2017 година, когато се организира избора за нов състав на Висшия правосъден съвет, тя е препоръчана от парламентарната група на Движение за права и свободи.
Така, от януари 2020 година Прокурорската гилдия /ПК/ е с човек по-малко. По-късно през годината /юни/, още един член на ПК, а точно нейният представител - Даниела Машева, също излиза от колегията, и то по същата причина - да стане заместител на основния прокурор. Така от края на юни, Прокурорската гилдия в действителност е без двама членове и оперира в състав от 9 души с основния прокурор в това число.
Не можеше ли основният прокурор да дефинира свои заместници от прокурорските среди и не е ли това самобитна признателност за избора му? Въпроси, които надали ще получат обществен отговор, само че са значими, тъй като нямат различен отговор. Сегашният състав на Висш съдебен съвет е в средата на своя мандат и още е релативно рано за търсене на професионална реализация.
За разлика от Цветанова, Машева е определена от професионалната квота и към сегашния миг е в ход процедура за избор на нов член на прокурорската гилдия.
Очаквано претендентът е единствено един - Евгени Иванов, прокурор от Военно-апелативна прокуратура и дълготраен ръководител на Асоциацията на прокурорите в България - професионалната организация на прокурорите, която от години безрезервно поддържа всички дейности и политики заложени от основния прокурор, без значение от неговото име.
Иванов е номиниран от седем свои сътрудници и се чака през идващия месец, надлежно на 19 и на 26 септември /поканата към този момент е оповестена на интернет страницата на ВСС/ да се организира Общо заседание на прокурорите в България за осъществяване на избора. Най-вероятно изненади няма да има и самото Общо заседание ще е по-скоро фиктивен акт за съблюдаване на законовите условия, а не конгрес, от който да се чакат действителни полемики или рецензии.
По-интересен е въпросът по отношение на избирането на член на Прокурорската гилдия от парламентарната квота.
Вече повече от половин година от Народното събрание няма никаква информация, нито намек за започване на процедура
за провеждането на този избор. Няма и никаква индикация това да тормози прокурорската гилдия във Висш съдебен съвет и самия парламент.
В Закона за правосъдната власт /ЗСВ/ няма категорично написана процедура за тази обстановка, само че може да се одобри, че работи правилото на симетрия и освен това състояние се ползват разпоредбите за постоянен избор на член на Висш съдебен съвет от парламентарната квота.
Според тях оферти за претенденти могат да се вършат от народните представители не по-късно от 2 месеца преди провеждането на избора пред съответната профилирана комисия в Народното събрание, в тази ситуация, това е Комисията по правни въпроси.
От 29 януари до в този момент Народното събрание е имал задоволително време да излъчи кандидатури и да организира избора, с цел да запълни личната си квота във Висшия правосъден съвет. Въпросът, който е обикновено да се зададе следователно е, за какво това не е направено.
От БИПИ следим процедурите в Народното събрание за основните позиции в страната от съвсем 10 години и наклонността не е позитивна. Обикновено лицата, които Народното събрание избира на тези длъжности, са резултат не на прецизна селекция въз основа на качества, професионализъм и честност, а по-скоро на подмолни сделки.
Процесът на асортимент е напълно в сенчестата страна на политическия живот на парламента и то до степен, която подлага на подозрение съществуването му. В случая обаче, не става въпрос за избор на управление на НЗОК, Българска народна банка или Комисия за защита на конкуренцията, а кадруване на Народното събрание във висшия административен и кадрови орган на самостоятелната правосъдна власт - Висшия правосъден съвет. Непопълването на състава на Прокурорската гилдия повече от половин година
слага под въпрос легитимността на нейната работа
и доверието в активността на този орган въобще. Въпросът за какво парламентарната квота стои непопълнена е още по-интересен и на фона на това, че въпреки и в съпротива, Движение за права и свободи не са във враждебни връзки с ръководещото болшинство и елементарно биха могли да реализират компромис към съответна кандидатура/и.
Възможно е несъмнено, Движение за права и свободи изцяло умишлено да не предлагат никой, тъй като теоретично това ще усили въздействието им в правосъдната система - излиза човек на Движение за права и свободи, влиза човек на Движение за права и свободи.
Има и различен вид - това да се прави преднамерено, с цел да се покаже, че прокурорската гилдия работи добре и в състав, при който болшинството е от магистратите определени от своите сътрудници.
Подобно умозаключение обаче, също не е издържано логичен, тъй като незабавно може да му бъде противоположен аргумента за " историческия компромис ", вследствие на който съотношенията и в двете колегии на Висш съдебен съвет станаха други. Освен това, в Прокурорската гилдия рядко се организират каквито и да било диспути, заради което и самото битие на някакво съответствие сред парламентарна и професионална квоти там няма изключително значение.
Остава още един вид - депутатите да нямат кандидат/и, които да предлагат, тъй като никой не желае, или тези, с които към този момент е говорено, са отказали. Подобен вид би посочил, че в гилдията има останали нравственос и морал, и някакви съпротивителни сили, които не могат да бъдат изкушени от висока заплата и други облаги. От началото на своя мандат, стартирал октомври 2017 година,
този Висш съдебен съвет съумя да надмине предходния състав по непоследователност и налагане на двойни стандарти.
Върхът на тази антимагистратска активност беше доближат с избора на нов основен прокурор, който въпреки и процедурно безпроблемен, от морална и професионална позиция сподели съществени дефицити и липса на качества у болшинството от членовете на Висш съдебен съвет.
България сега е в рецесия - институционална, парламентарна, ценностна. За тази рецесия способстваха Висш съдебен съвет и самата Прокурорска гилдия посредством избора на основен прокурор, чиито дейности изведоха хората на улицата. Парламентът може да стартира излизането от тази рецесия посредством провеждането на транспарантна процедура за попълване състава на прокурорската гилдия във Висш съдебен съвет. Независимо дали ще е този или идващият парламент
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на [email protected] и вижте още в - https://petel.bg/advertising-rates.html.
Прочети тук - Защо e добре да рекламирате бизнеса си с ПР изявления в уеб страницата Petel.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ